За Созопол

     Созопол е най - старото селище на българското черноморско крайбрежие. През 611 г. пр. н. е. около 800 милетски гърци, предвождани от древния философ Анаксимандър основават на днешния Созополски полуостров независим град - държава   / полис / и му дават името Аполония Понтика. Аполония е бил най-големият и най-богат град по Черноморието - център на оживена търговия и изкуство. От края на VI век преди Христа, Аполония започва да сече собствени монети. Значението на активната търговия по море и корабоплаването обуславя и приемането на котвата като емблема на полиса, сечена и върху монетите. В чест на бог Аполон е построен голям храм и е издигната 13,2 метра бронзова статуя, на която единствено Родоския колос – построен по-късно, е съперничил.

През 72 година преди Христа римският пълководец Марк Лукул превзема града, отнася статуята и я поставя на Капитолия в Рим. Статуята е претопена след приемането на християнството за официална религия в Римската империя. След разпада на Рим, Созопол остава в територията на новата империя Византия. Малко по-късно оцелелите жители възстановяват града със собствени сили, но той вече не е бил независим, като в 330 г. Аполония е сменила името си и се назовала Созопол – град на спасението. На мястото на езическите светилища са построени християнски храмове и няколко манастира. Средновековен Созопол е ограден с крепостни стени и кули доизграждани и през следващите векове. От защитните съоръжения са запазени значителни фрагменти, достигащи височина до 3 - 4 метра.

През 812 г. Хан Крум воювайки с Византия го превзема и включва в границите на България. Созопол става важно пристанище на България, при търговията с италианските републики Венеция и Генуа. Това си важно значение града запазва дори и след падането на България под турско робство през 1453 г., с което започва унищожаването и на последните следи от старата му слава. Средновековните църкви са сринати и на тяхно място жителите изграждат малки параклиси, някои от които съществуват и до днес. В края на XVIII век и началото на XIX век се строят созополските къщи - израз на богатство и културен подем. Първото българско училище е построено през 1881 г., а читалище "Паисий Хилендарски" е основано през 1896 г. В началото на ХІХ век Созопол губи ролята си на голямо пристанище и риболовът остава единствения поминък, а созополчани стават най-добрите рибари в Черно море. От тогава и до днес са се запазили уникалните рецепти за солените и пушени риби и чирозите. В началото на XX век част от гръцкото население се изселва и в града се установяват български семейства - бежанци от Тракия. Интересът към града се засилва през 30-те и 40-те години, когато постепенно Созопол се оформя като курортен център. Едни от постоянните посетители от цяла България са хората на изкуството - художници, музиканти, писатели и поети, артисти и архитекти, вдъхновени от красотата и уникалната созополска атмосфера.

   Днес Созопол е един от туристическите центрове на страната - събрал в себе си романтиката на Старият град и динамиката на съвремието. Градът е любим на туристите с неповторимата атмосфера на тесните калдаръмени улички, стари каменни къщи с дървени прозорчета, рибарски лодки и мрежи, уютни и самобитни ресторанти и заведения, множество сергии и магазинчета предлагащи на туристите произведения на изкуството, картини и сувенири от морето и Созопол.  Като домакин на Празниците на изкуствата  "Аполония" / месец септември /, древният морски град става място изпълнено с артистичен дух и всеки турист може да  съпреживее мига на докосването до непреходното в изкуството. При археологически разкопки на остров Св. Иван на 27.07.2010 г. са открити мощите на Св. Йоан Предтеча. С това откритие Созопол се превръща във втори Йерусалим и освен като морска туристическа дестинация набира скорост като притегателен поклоннически център. В църквата  "Св.Георги Победоносец"  в Старият град от ранни зори жители и гости на града могат да се поклонят пред мощите на Св. Йоан Кръстител, мощите на Св. Андрей Първозвани, парченце от Светия кръст и миро от Св.Николай Чудотворец, изложени в центъра на катедралния храм.    

   Созопол винаги остава като един прекрасен спомен, неповторимо изживяване, желана и мечтана дестинация за всеки турист.